много сме - силни сме 2

Мина още един бебешки рожден ден и не само бебешки мама Рада и бебеЛазар отпразнуваха на куп:0 уви май мамата беше на заден план хеех. Снимки има много, но още не съм ги смъкнала от фотоапарата, така че после:) Лудницата си беше голяма, както винаги и дори малко по-голяма. Трябва да свикваме:) толкова са еазлични тези малки човечета, почти на една възраст, но всяко е ярка индивидуалност още от сега... много се кефа:))
Тъй как да не продължа темата "много сме-силни сме" във втора част. Отивам на имен ден, отивам да сезабавлявам и за малко да се откъсна от майченството и ежедневието, дааа ама не:)) Не, не че не се забавлявах, напртов, обаче случая - 1 купон 5 бременни, като 6-тата, (която впрочем вече е щастлива майка на малък сладък Ясен) токушо си беше тръгнала... направо свят ми се зави, много приятни новини на куп. А едното бебе ще е на моята 1-ва любов, първа сериозна връзка и слава богу все още изключително добър приятел и близък човек - да е виж и здрав и той и гажето му (също невероярно готин човек) и живот и здраве догодина ще правим готина бебешка градина с много хлапетии:))))))))
Броя на чаканите бебета отново се увеличи, а сме само януари, кой знае каква ще е сметката до края на година хехе
И не знам дали споменах първия път - обаче пак се се похваля, ще ставам леля:)))) едно от чаканите бебета е моята племеничка. Уви малко ми е далече, та дани по-трудно ще я учи на своите номера... ама ще го измислим някак си:)

dobra da e...

здравейте на всички :) това ми е първия пост за тази година... надявам се не и последния хаха тъй... минаха доста празници, нещата ужким се поокротиха... и ежедневието си потече:)
Тази година я изпратих без разните там равносметки, стил "я да видим сега какво съм направил или не съм или "слушкало ли е детето" и ще му донесе ли дядо мраз подаръци;) и т.н. Направих нещо, което се оказа много по-добро (е не че откривам топлата вода де) бях на планина - троянския балкан. На 31.12 направихме разкошна разходка. Времето работеше в наша полза, едно слънчице грейнало, Осъма бурен и забързан ни водеше пътя, абе направо пролетно настроение ме беше обхванало, сякаш започна началото, прескачайки края. Разходихме се до деветашката пещера (дано не и бъркам името) Върнах се малко в детството си и то чрез чисто физическо действие - катарих се по едно дърво. Боже бях забравила колко емоция има само, за да се покачиш на едно дърво! Особено като заседнах посредата и ни на пред ни на зад:)) добре че Ники се жертва и ми направи стъпало с ръцете си, за да се изкача до горе... толкова бях смешна, но да си призная беше много гот - вълнението беше много силно, сърчицето ми топтеше, адренелина бушуваше в кръвта ми, ще каже някой все едно катеря Еврест хехе, ама аз съм си такава "ниска, късокрака кашкавал-турситка" и цялата компания ръкопляскаше бурно, когато се качих и още повече когато слезнах:) След това се разходихме до крошунските водопади невероятно беше, красота и сила на едно място (в мислите ми се прокрадна спомена за описанието на Алеко за Ниагара... да ... дай боже някога да видя такава красота...) Всяка година се заричам да ходя по-често сред природата... уви все не става, но какво да се прави... намерения са само добро начало:)
дам това ми е пожеланието към всички ви за тази година - повече време за ексурзии, излети, почивка... абе с една дума природа:)