отново съм пълна с гняв и отрицание... опитвам се да вложа всякакви техники за преодоляване на тези емоции и дори почти успявам. На кратко, вчера дойде 1 човек, косвено свързан с моята работа и вместо да протече някакъв нормален диалог той бесня, крещя, заплашва и обвинява. За съжаление е достатъчно силен и богат наистина да може да ни навреди... макар че акъла не ми го побира защо. Не се страхувам от заплахите - но мразя заплахите и манипулацията от най-груб вид, със силата на пари или влияние... Да ама аз не съм на 15 и не се плаша лесно, а още повече ще позволя да ме манипулират по този начин....
не знам... майната му, това не е първия път, когато ми създава проблеми и отрицателни емоции. НО ЗАЩО защо възрастни интелигентни хора се държат по този абсолютно неадекватен начин? Защо всъщност нито възрастта, нито натрупания житейски опит, финансово състояние и т.н не помага на човек да "вижда, слуша и мисли"
Докато си вървях пеша до офиса и се опитвах да не зациклям, мислите ми поне за момент да не са подчинени на гнева и нараненото ми Его и върху всичко, което бих искала да кажа, ако можех... следващия момент (както доста често се случва сутрин) засякох една майка, със син поне на 16 г.,2 глави над нея, но тя му завързваше връзките на обувките, момчето е болно... та за съжаление чуждото нещастие ми помогна да преодолея част от гнева ми, а не разните техники...
МАЙНА ТА МУ на всичко дребно, ежедневно и бла бла - ЖИВОТА Е КРАТЪК това е!
