Новогодишните обещания

Петък вечер. Беше хубаво време, когато беше закон, че щом е петък, трябва да сем на вън, да беснеем и копунясваме... ех ЕГН...
Н,цъ сега съм петък вечер в къщи, пред компа, с водка и се наслаждавам дори... на спокойствието и.. може би на самотата...
та темата ми беше за новогодишните обещания:) и аз съм от онези хора, които след жалка равносметка от предишната година си обещават малки дребни или големи промени... за добро:) пожеланията винаги са за добро:)
Някъде четох, че си спазваме обещанията януари... още надъхани и обедени, после нещата отшумяват постепенно... Ще видидим, тази работа:)
Обещах си травилани неща, да намаля цигарите, почти ги бях спряла, почти успявам.
Да престана да се тъпча, все пак жена съм, хаха, не мога да пропусна желанието ми да отслабна хаха
Но пък с някои неща мога да се похваля. Правя Йога всяка седмица, благодарение на Ели, която идва в къщи за да я правим - Ели мнооооооооогооооо ти благодаря:) и съм наистина щастлива!
И почнах да чета отново книги. Може да звучи жалко, но е факт, не чета толоква колкото ми се иска, покрай ТВ, компютър, деца и бла -бла... Но, Прочетох "Платформата" - за нея може би дори ще отделя отделен блог, поне с някои цитати:) з-тото книжката е добра, вярно
на някои моменти звучи леко... архаично... но всъщност успя да ме докосне. А сега чета "Балзак и малката китайска шивачка" и направо я глътнах, мисля днес да я допрочета. Толкова е хубаво да четеш:)
Другите обещания нямат още развитие... но те са по-големи, независещи само от мен... и тежки, чакам да се случи някакво чудо... все пак след 5 м. зацикляне, не може нещата да не се променят?!

нова година - нов късмет

Радвам се че свърши миналата година. Края и беше безумно тежък и наситен с прекалено много емоции. Слава богу освен кофата с ла.на, която се изля върху мен имаше и страхотни изживявания, но това е за друг блог.
... Търкулна се и 1-вия месец от новата 2009, разбира се кой знае какви промени нямаше:) все още си плувам в същия ла.нян бълвоч...:) и много ми се искаше да кажа: "ей до тук съм в ла.на, ама не ми пука", ама уви не мога.
ужас този текст стана твърде л..н хаха изобщо не го бях замислила за такъв... то май и за това не пиша много, че все едни емоции ще излязат...
Нова година - Нов късмет Пожелавам си го, ама от все сърце, з-тото мисля, че да съм оптимист е по-добре от колкото да съм реалист... а напоследък съм си направо безнадежден писимист... но пък трабва да има някакво равновесие, след лошото да идва добро, нали?

"Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Само миг и светлината угасва"

Отиде си моята баба. Носеше хубавото име Ребека, живя спред мен пълноценен живот, пълен и със щастие и със страдание. Преживя холокоста. Преживя огромна силна страстна любов. Преживя и силното страдание на разрушената любов. Но имаше голямо семейство, отгледа много деца...Дори аз съм се родила заради нея и нося нейното галено име.
Бабо много те обичам, страхуваше се да не се залежиш и по-бърза да си отидеш шреди това да е станало. Сигурна съм че си намерила покой и сила.

"Да бъдеш жив означава да правиш нещо. Животът като правене. Очакването и отричането на факта смърт чрез "правене". Движение, изключително смешно в своето безмислие. Шанс. Възможност да осмислим с обремененото си съзнание временноста ни във Вселената. Онова, което ни отличава от костенурката."
публикуван във в. "Култура" през 2002 г., взет от Нет инфо от статията посветена на Леон даниел. И неговата памет ще се помни дълго!

честит първи сняг:)

въпреки че пак изненада кой ли не:) снегът дойде и на мен ми е доста приятно. Може би защото не си подадохме днес носа на вън и си го гледахме през прозореца... но си беше време вече за сняг, дойде Нова година! Дано се задържи и остане бяло и красиво.
Малко ми е странн тези дни... Ники замина за комадировка, за цяла седмица. Не че е много:) но като се замислих, оказа се, че не сме се разделяли за повече от 2/3 дни от както се познаваме ... от 11 години ! Е с едно малко изключение, преди 2 г. бях на инфотур в Турция:) пак за една седмица, но беше различно, пътувах аз хаха. да... 11 години, 4015 дни... ние сме заедно:) И ми е добре хаха, както каза моята приятелка ваня, може и да се караме:) ама си ми е много добре с моя мъж:)))
да... да са ни живи и здрави мъжете:)

и ние искаме

мама има къдрави косички.
Има даже на гърба къдрички.
Най-красива тя е сред овцете:)
А сега към нас се обърнете.
Никое такива къдри няма!
Искаме и ние като мама
да сме с къдрави косички
и по гръбчето с кадрички.


това стихче ми го цетира дани:) от детската градина:)