Новогодишните обещания

Петък вечер. Беше хубаво време, когато беше закон, че щом е петък, трябва да сем на вън, да беснеем и копунясваме... ех ЕГН...
Н,цъ сега съм петък вечер в къщи, пред компа, с водка и се наслаждавам дори... на спокойствието и.. може би на самотата...
та темата ми беше за новогодишните обещания:) и аз съм от онези хора, които след жалка равносметка от предишната година си обещават малки дребни или големи промени... за добро:) пожеланията винаги са за добро:)
Някъде четох, че си спазваме обещанията януари... още надъхани и обедени, после нещата отшумяват постепенно... Ще видидим, тази работа:)
Обещах си травилани неща, да намаля цигарите, почти ги бях спряла, почти успявам.
Да престана да се тъпча, все пак жена съм, хаха, не мога да пропусна желанието ми да отслабна хаха
Но пък с някои неща мога да се похваля. Правя Йога всяка седмица, благодарение на Ели, която идва в къщи за да я правим - Ели мнооооооооогооооо ти благодаря:) и съм наистина щастлива!
И почнах да чета отново книги. Може да звучи жалко, но е факт, не чета толоква колкото ми се иска, покрай ТВ, компютър, деца и бла -бла... Но, Прочетох "Платформата" - за нея може би дори ще отделя отделен блог, поне с някои цитати:) з-тото книжката е добра, вярно
на някои моменти звучи леко... архаично... но всъщност успя да ме докосне. А сега чета "Балзак и малката китайска шивачка" и направо я глътнах, мисля днес да я допрочета. Толкова е хубаво да четеш:)
Другите обещания нямат още развитие... но те са по-големи, независещи само от мен... и тежки, чакам да се случи някакво чудо... все пак след 5 м. зацикляне, не може нещата да не се променят?!

нова година - нов късмет

Радвам се че свърши миналата година. Края и беше безумно тежък и наситен с прекалено много емоции. Слава богу освен кофата с ла.на, която се изля върху мен имаше и страхотни изживявания, но това е за друг блог.
... Търкулна се и 1-вия месец от новата 2009, разбира се кой знае какви промени нямаше:) все още си плувам в същия ла.нян бълвоч...:) и много ми се искаше да кажа: "ей до тук съм в ла.на, ама не ми пука", ама уви не мога.
ужас този текст стана твърде л..н хаха изобщо не го бях замислила за такъв... то май и за това не пиша много, че все едни емоции ще излязат...
Нова година - Нов късмет Пожелавам си го, ама от все сърце, з-тото мисля, че да съм оптимист е по-добре от колкото да съм реалист... а напоследък съм си направо безнадежден писимист... но пък трабва да има някакво равновесие, след лошото да идва добро, нали?