лято, плаж, море слънцеееее

Как се търкулва времето. Не знам...усещането е страшно, особено когато едно ново човече расте пред очите ти и още по-силно усещаш как минава миг след миг:)
На вън вали дъжд, окраската от жълто по дърветата вече почва да преобладава... абе въобще цялото време едно такова лирично настроено и мрънка под нос за това, че лятото пак свърши твърде бързо и стана студено... влажно.. "и ми влиза пясък между люспичките, и ми се влачи коремчето..." и в този дух :)
Е,тъй е, и лятото колкото и да е хубаво трябва да свърши, за да дойде догодина пак, хехее леле много философки съм настроена днес:)
Пък и измина първото лято на моя син и първото лято на мен в новата ми роля. Е, не мога да се оплача, беше по-лесно от колкото очаквах :))
Беше пълноценно с много изживявания и силни емоции. Успяхме да отдием на моренце (Лозенес, стана наше много любимо място от цивилизация де, не може да се сравнява с Кара дере, но за курорт бива:) и на планина (Абланица - селото на Ники, едно страхтоно китно селце, в подножието на Троянския балкан, на 10 км. от Ловеч и Троян.) Дани стана рибар :) или по скоро проследи с разбиране, подновената страст на баща си към риболова странно, ама защо ли риболова се оказа някак си свързан с брака...:) Дори се напъхахме в Сеевата дупка. Е, Дани едва ли ще има някакви спомени от първата му пещера, но поне щракнахме няколко снимки с една скиничка за доказателство.
Дааам обичам лятото, добре дошла есен:)