време е ...

за нови думички:)
Напоследък много неща ми се вихрят в съзнанието ... кой знае някои го отдават на хормоните хаха:)
тъй като още нямам консепция какво точно ще правя:) но съм на вълна - емоции, чувства - интелект, мисъл... ето малко думички, не от мен:

Радостта и мъката са необясними, макар че учените разкриват тяхната химична подложка. Психоаналитиците атакуват миналото, но не искат да разровят бъдещето, където обикновено ги очаква провал. Бъдещето е в ръцете на патолозите. Повечето обаче не сме се разбързали натам. Ние сме тук и чакаме, търсим отговор за собствените си емоционални преживявания. Ала как с нашата непригодна за аналитично разпробиване на емоционалността методика да разтворим нейната глъбина?

* * *

Когато сме обградени от красота, сити сме, доволни - това е добро. Разбира се, понякога доброто е само наша субективна преценка, без да е задължително свързана с положителни емоции. Всепроникващото зло много пъти също е за добро. А най-често, въпреки доволството или недоволството от настоящето, се питаме то за добро ли е или за зло. Очакващото очаквано предстоящо буди надежди, буни страхове. Несъстоялото се е тайнство, за което не сме сигурни, че ще се състои. И затова доброто скоро се обезсмисля, а злото на страха е всеприсъстващо.

* * *

Да имаш в живота си хора, които те обичат, е феноменално и е важно да ги цениш и празнуваш всеки ден, но притежанието или контролирането е привързаност. Ако страдате точно в този момент, знайте, че страданието ви е свързано с някакъв вид привързаност към това, как нещата би трябвало да вървят. Откъсването е единственият път, извеждащ от страданието.

az