"Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Само миг и светлината угасва"

Отиде си моята баба. Носеше хубавото име Ребека, живя спред мен пълноценен живот, пълен и със щастие и със страдание. Преживя холокоста. Преживя огромна силна страстна любов. Преживя и силното страдание на разрушената любов. Но имаше голямо семейство, отгледа много деца...Дори аз съм се родила заради нея и нося нейното галено име.
Бабо много те обичам, страхуваше се да не се залежиш и по-бърза да си отидеш шреди това да е станало. Сигурна съм че си намерила покой и сила.

"Да бъдеш жив означава да правиш нещо. Животът като правене. Очакването и отричането на факта смърт чрез "правене". Движение, изключително смешно в своето безмислие. Шанс. Възможност да осмислим с обремененото си съзнание временноста ни във Вселената. Онова, което ни отличава от костенурката."
публикуван във в. "Култура" през 2002 г., взет от Нет инфо от статията посветена на Леон даниел. И неговата памет ще се помни дълго!