един "възмутителен" постинг

коли, коли навсякъде коли - е писна ми!
Колата си е хубаво нещо - нали и ние си взехме една стара лейди. Не случайно в рекламите най-честата асоциация, която ни пробутват е за свобода. Мобилност = свобода, може да отидеш където пожелаш и т.н. До тук добре, обаче тук идва голямото НО и този път не говоря за многото коли по улиците и тротоарите, задръстванията, липсата на паркинг, мръсния въздух и т.н. А за колите, които тъпи, нагли, нахални шофьори карат където нямат право - по алеите на парковете!
Парка е единственото място, където можеш да разходиш детето, кучето или половинката си и да се самоизмамиш, че си сред природата, че дишаш малко по-чист въздух, абе въобще мъничко разнообразие от работа, панелки и всекидневие. А за една определена категория хора - "младите майки":) разходката в парка е не само тяхното ежедневие, но и единствения начин да преспят и най-ревливите бебоци, да разнообразят деня, да изпитат малко удоволствие и... и ако някой мисли, че преувеличавам хаха, ами да ми се довери - от 3 месеца съм в тази категория - натрупах опит:) та отклоних се, но само за да получа повече разбирне за моя огромен бяс и гняв. Моите разходки са около Дружбенския гьол, дори не е истински парк- не, че не е приятно (като изключим, че дърветата са малко), но има водичка, алея, която обикаля цялото езеро и 3 заведения - чудесно. Обаче 2 дни подред аз не мога да мина и 5 метра с количката без да спра да изчакам да мине някоя кола. Имаше такъв трафик, че все едно се намирам на улица - ПОДЯВОЛИТЕ ама това е алея, не шосе! Оиде ми излюзията и за природа и за чист въздух.
На вчерашната разходка толкова злоба на трупах (дани тъкмо беше заспал и се събуди от поредната минаваща кола, която на всичкото отгоре и вървеше бързо!), че тръгнах с количката посредата на алеята. Следващата минаваща кола срещу мен и се наложи почти да спре и да ме изчака, а аз докато мнооооого бавно я заобиколих, изгледах хората вътре с поглед, в който вложих най-силната си омраза и пренебрежение... а не съм такъв човек... не обичам да бесня, честно, не обичам гнева... ама такива неща направо снижават прага ми на търпение и поносимост:( бах.... му защо хорта понякога са толкова тъпи... толкова отрицателни емоции могат да се спестят с малко повече мисъл, разбиране и най-вече досетливост и желание, да не пречиш на хората около теб...

tuk sym:)

срам:) леле забравих да пиша. Не съм писала от има няма повече от 3 месеца, срам хаха а ужким обичам да говоря, пиша, споделям. А и тази безмълвна времева дупка си беше от чист мързел и може би мъъъничко затъяване;) въпреки че мога да намеля много основателни оправдания защо нямам време и т.н, ама да не лъжа себе си хаха.
Но ето, че се завръщам и надявам се ще пиша по често. Добре че е Горичка, та всеки път като чета нейните готини постинги да ме гризе от вътре, че аз съм зарязала горкия ми Блогг (извинявай дневниче:) )
Хубавото на дневника е, че мога да се върна винаги и то без да ме интерсува колко време не съм писала, без да ми пука дали това, което пиша е актуално или не. Забравям че има дати, време и актуалност. Тъй де, не пиша новини хаха М,хъм...е някои неща, са си новини, макар и само за мен и най-близките ми хора... ама ще четете после, все пак трябва да има какво да пиша и по нататък :)