дам, пак изчезнах, брей все не става да пиша в блогга, толкова често, колкото ми се иска:) но ми е простено хаха, имам бебе, добро оправдание за липсата на време или мързела ми.
А, не че нямам желание... има и емоции и събития. Вярно, че огромна част от емоциите ми са свързани с моя малък син
Дани.
Нали знаете, като стане въпорс за надлъгване и криворазбрано саревнование между мъжете и жените, винаги в един момент разговора опира до казрмата (любимата тема на мъжете, след порядъчно изпит количество алкохол), а жените да не останат длъжни - с раждането. Е така ще е до като жените не ходят в казарма, а мъжете не раждат:) Е, аз поне вече влязох в отбора на раждалите и мога да вземем дейно участие във всички безмислени споровв:) Вече на въпроса, какво е най-голямото ви постижение, най-ценния ви миг, вече имам клиширания отговор - "раждането на сина ми" ужас хехехе. Дано не остане само това "постижение" Но пък вече наистина мога да го ценя... както и вече ценя съня:) спокойствието, личната свобода... абе много неща, които започнаха да ми липсват. Ежедневието ми се промени, света ми се промени, живота, дори начина ми на мислене, донякъде. Е, старото ми "Аз" не се даде без бой, преживях една бърза, остра и болезнена криза "на иднентичността", някои го бъркат със "следродилната дересия" :) Не че това не се очакваше, то няма начин:) вече мислиш не само за себе си, ама наистина. Но ако тръгна да говоря какво и как променя едно дете ще изпадна в ужасни клишета:) Може би най-важното е, че ти се дава шанс да преосмислиш стереотипите си, да се разместиш и наместиш "мозайката" наречена светоусещане, начин на мислене или "психологическа карта." Но като изключим всички високопарни думички, остава удоволствито. Чистото блаженство, сутрин като се събудиш един малък дзвер да ти се хили насреща:) Кефа да го наблюдаваш как расте и се променя всеки ден, всеки миг и колко са интересни ръцете или капачката от бурканчето:) Слава богу, че ги има тези моменти, зареждащи с енергия, защото иначе н-ти минутния бебешки рев, "айде на купон, ама не може, трябва да се къпе малкия" или яките оранжеви петна от пюре от моркови щяха да се преодоляват определено по-трудно.
айде стига толкоз:) причината за този постинг реши, че твърде дълго не му обръщам внимание:)
