dobra da e...

здравейте на всички :) това ми е първия пост за тази година... надявам се не и последния хаха тъй... минаха доста празници, нещата ужким се поокротиха... и ежедневието си потече:)
Тази година я изпратих без разните там равносметки, стил "я да видим сега какво съм направил или не съм или "слушкало ли е детето" и ще му донесе ли дядо мраз подаръци;) и т.н. Направих нещо, което се оказа много по-добро (е не че откривам топлата вода де) бях на планина - троянския балкан. На 31.12 направихме разкошна разходка. Времето работеше в наша полза, едно слънчице грейнало, Осъма бурен и забързан ни водеше пътя, абе направо пролетно настроение ме беше обхванало, сякаш започна началото, прескачайки края. Разходихме се до деветашката пещера (дано не и бъркам името) Върнах се малко в детството си и то чрез чисто физическо действие - катарих се по едно дърво. Боже бях забравила колко емоция има само, за да се покачиш на едно дърво! Особено като заседнах посредата и ни на пред ни на зад:)) добре че Ники се жертва и ми направи стъпало с ръцете си, за да се изкача до горе... толкова бях смешна, но да си призная беше много гот - вълнението беше много силно, сърчицето ми топтеше, адренелина бушуваше в кръвта ми, ще каже някой все едно катеря Еврест хехе, ама аз съм си такава "ниска, късокрака кашкавал-турситка" и цялата компания ръкопляскаше бурно, когато се качих и още повече когато слезнах:) След това се разходихме до крошунските водопади невероятно беше, красота и сила на едно място (в мислите ми се прокрадна спомена за описанието на Алеко за Ниагара... да ... дай боже някога да видя такава красота...) Всяка година се заричам да ходя по-често сред природата... уви все не става, но какво да се прави... намерения са само добро начало:)
дам това ми е пожеланието към всички ви за тази година - повече време за ексурзии, излети, почивка... абе с една дума природа:)