сутришни щрихи

Оказа се, че единственото време,което си е лично мое е пътят ми от къщти към работа. Много тъжно, но все пак човек трябва да се възползва от всичко, което му се предлага:) така че аз се наслаждавам на тия 30 минутки, сутрешна разходка и поглъщам със всичките си сетива всичко, което ме заобикаля. Времето сутрин е приказно, а и когато не се налага да се качвам в претъпкани рейсове, пред мен блесват толкова много цветове и красота, дори за момент забравям, че съм в София:) Другата хубава част е, че всеки ден се сблъсквам с нещо, което ме забавлява,или поне ме кара да се усмихна. Малки дребни неща, като един наперен бял гълъб, който ме изпраща от едната алея всяка сутрин с една горда стойка, сякаш е петел, а не гълъб:) А тази сутрин се усмихнах на една много весела картинка - група баби, които пееха народни песни и танцуваха в кръг хоро, бавничко, спокойно, заприличаха ми да хванати за ръце, деца от детската градина:) То нали казват, че с възрастта най-малките и най-големите почват да си приличат:)))
Какво пък, нека се забавляват и старостта може да бъде пълноценно изживяване:)