Скоро беше 3 март. Освен че 2 мои много близки приятелки имаха рожден ден:) тази година, този ден го изживях малко по-"философски" от колкото празничен. Деня започна с няколко диспута по радиото, къде
пробългарски, къде спор, трябва ли да се празнува изобщо на 3 март и въобще за свободата и свободни ли сме всъщност?
За капак
сутрешното ми кафе беше придружено с битов "спор", тъй като с 2 патерици, в момента съм
напълно зависима от хората около мен да направят нещата, които обикновено аз правя и държа да бъдат направени и
нон- стоп чувствам, колко е страшно да си зависим, а това си е направо обратното на свободата:)
И все пак ДА, свободна съм и ако някой не е съгласен, ще го пратя на разходка дали в
библиотеката или до Полша, да се разходи в
Аушвиц... Така де, имаме граждански свободи, гласуваме и имаме избор по принцип:) толкова свобода имаме, та чак свободия...
И ето тук се намеси
по забравената от мен (все пак в
университета я учех) пирамида на
Маслоу:
Самоусъвършенстване: да реализираш своя собствен потенциал,
самоудовлетвореност, върхови
преживявания, да знаеш, да разбираш, да си свързан с другите на мисловно равнище, да помогнеш на другите да реализират своя потенциал
Самоуважение: да имаш постижения, да бъдеш компетентен, да постигнеш одобрение,
независимост, статус
Принадлежност: любов, семейство, приятели,
привързаностСигурност: защита, безопасност, стабилност
Физиологични нужди: глад, жажда, сън, здраве
Разбира се тази пирамида е съвсем условна, йерархията не е абсолютно задължителна, з-тото се преплита в различните нива... но въпреки това... може ли гладния човек да е свободен?
Мъчно ми е, че и аз, да не говорим за доста хора, умни, готини, млади и всъщност не свободни, просто защото се борят за задоволяване на 1-те три етапа, базисни според мен...
Не знам... ама аз вече почти 2 години се блъскам между 2-те крайности на пълната депресия, гняв и отрицание свързани с работата и пари; предателство и оцеляване... а от друга страна с удовлетовреност и оценяване на това което имам и опита си да не загубя оптимизма, с който ужким съм известна... че всъщност свободата като идея и практика направо си остана на заден план...:)
