bylgarite...v cuvbina...

Голяма част от най-близките ми хора - брат ми, кумата ми, приятели живеят в чужбина. То така май е почти всеки българин. Сега около празниците доста хора се връщат за по-малко. Аз хем съм много щастлива да ги видя и да копунясваме, хем малко тъжна като си тръгват...хем все ме избива на някакво философстване...
Сблъсквам се с 2 типа хора, напуснали бг. Едните общо взето си идват всеки път когато могат, свързани са с БГ и дори да нямат илюзиите, че БГ е рая, поне се забавляват. Мноооого се забавляват, до като другите... ми те идват рядко и повече критикуват, скучаят, чувстват се не на място. Защо е така? Мхъм, разбира се, че Бг си има много проблеми... боже, ако реша да критикувам няма да ми стигне сигурно времето, но все пак аз съм тук - тук живея, сблъсквам се всекидневно с проблемите. Но не мога да разбера защо един човек, който идва - отпуската си, за малко, вместо да се забавлява си губи времето в оплюване и ... "и иска да си ходи".
Явно, когато един българин загуби всякаква връзка с България - приятели, преживявания, общуване, той вече престава да бъде българин... вече нищо не го свързва и не се чувства на място. Миналото му го върхлита и му пречи. Може ли 20 години живот в БГ/ комунизъм и т.н, да бъдат изцяло изтрити за примерно 10 години живеене в "другия" свят? Явно може, всъщност не е чак толкова трудно за обяснение, т.е поне аз си го обяснявам като най-лесния начин човек да се адаптира в новия си живот. Така се адпатира, че става по "емериканец" от американците (примерно) Но това не е ли загуба, загуба на колорита на този човек?
Е, какъвто и да е човека, където и да живее не трябва да губи способността да се забавлява, ако не намериш нещо положително във всяка ситуация, по-добре е да избягваш ситуациата :)