довиждане и до нови срещи

Блогването е страхотно нещо - възможност, удоволствие, но и грижда:) по някакъв начин.
Жалко, че вече хич не се възползвам, а не ми стиска да го изтрия, да го махна... да не оставям стари думи... последната ми публикация е 2010!...
:) само успокоението ми, че трудно някой би достигнал до моя блог изобщо:)
Е дано пък, въпреки фейсбука, почна да пиша отново:)

всяко зло за добро:)

:) тън тън. Вече сме края на лятото и преполовихме 2010 г.
Продължавам да не пиша в блога... слава богу вече не от лоши емоции а от липсана време:)
И още едно голямо слава богу - колелото се завъртя и нещата се нормализираха:)
нова работа - нов късмет:) пък да видим... Има доста плюсове има и разбира се минуси:)
адаптирам се, свиквам да имам шеф, имам готини колеги:)
Давидим до къде ще се търкулне колелото...:)

аз съм Шаран

аз съм ШАРАН или пък ДОЙНА КРАВА???
А защо на мен? защо на мен трябва да ми се случва?
И в момента хич не ми пука, че сигурно милиони нещастни хора си задават същия въпрос...
нито че по принцип съм супер касметлийка и богата, з-тото имам прекрасно семейство и много, ама наистина много добри приятели...
защото ми омръзна да се чувствам бясна, тъпа... мразеща...
а хората ме познават.. като един светъл и оптимист човек, смея да го твардя...
но защо, подяволите защо избощо не познавам хората и съм толкова тъпа и доверчива, защо позволих да ме използват и сега не мога нищо да направя...
хич не ми помага в момента надеждата, че в този живот всичко се връща... ба м... м........
ето заради тези емоции, година вече спрях да пиша в болга...

3 март, Маслоу и свободата :)

Скоро беше 3 март. Освен че 2 мои много близки приятелки имаха рожден ден:) тази година, този ден го изживях малко по-"философски" от колкото празничен. Деня започна с няколко диспута по радиото, къде пробългарски, къде спор, трябва ли да се празнува изобщо на 3 март и въобще за свободата и свободни ли сме всъщност?
За капак сутрешното ми кафе беше придружено с битов "спор", тъй като с 2 патерици, в момента съм напълно зависима от хората около мен да направят нещата, които обикновено аз правя и държа да бъдат направени и нон- стоп чувствам, колко е страшно да си зависим, а това си е направо обратното на свободата:)
И все пак ДА, свободна съм и ако някой не е съгласен, ще го пратя на разходка дали в библиотеката или до Полша, да се разходи в Аушвиц... Така де, имаме граждански свободи, гласуваме и имаме избор по принцип:) толкова свобода имаме, та чак свободия...
И ето тук се намеси по забравената от мен (все пак в университета я учех) пирамида на Маслоу:
Самоусъвършенстване: да реализираш своя собствен потенциал, самоудовлетвореност, върхови преживявания, да знаеш, да разбираш, да си свързан с другите на мисловно равнище, да помогнеш на другите да реализират своя потенциал
Самоуважение: да имаш постижения, да бъдеш компетентен, да постигнеш одобрение, независимост, статус
Принадлежност: любов, семейство, приятели, привързаност
Сигурност: защита, безопасност, стабилност

Физиологични нужди: глад, жажда, сън, здраве

Разбира се тази пирамида е съвсем условна, йерархията не е абсолютно задължителна, з-тото се преплита в различните нива... но въпреки това... може ли гладния човек да е свободен?
Мъчно ми е, че и аз, да не говорим за доста хора, умни, готини, млади и всъщност не свободни, просто защото се борят за задоволяване на 1-те три етапа, базисни според мен...

Не знам... ама аз вече почти 2 години се блъскам между 2-те крайности на пълната депресия, гняв и отрицание свързани с работата и пари; предателство и оцеляване... а от друга страна с удовлетовреност и оценяване на това което имам и опита си да не загубя оптимизма, с който ужким съм известна... че всъщност свободата като идея и практика направо си остана на заден план...:)

Ч Р Д мило мое дете

Времето лети:) Дани стана на 5 години. Мило мое момче, от все сърце ти пожелавам да растеж здрав, щастлив и жизнен! Толкова е хубаво да наблюдаваш и участваш в живота на едно дете, благодартя ти, че те имам!
И така стига с излиянията:))
Партито беше чудесно, както си трябва:) Ники направи страхотна торта и заслужено обра овациите:) Децата бесняха и не искаха да си ходят:) А Дани вече си кани гостите за следващия му рожден ден:)